Даскалоливницата

Даскалоливницата е първата българска гражданска постройка в град Елена. Строена е през 1844 година за нуждите на първото българско класно училище, основано от Иван Николов Момчилов през 1843 и наречено „Даскалоливница” от Петко Рачев Славейков – възпитаник на училището.

Сградата е двуетажна, изградена от камък и дърво. В приземния етаж са разположени три големи, добре осветени мази, всяка със самостоятелен вход, служили вероятно за дюкяни. Вторият етаж е бил предназначен за учебни цели. Тук се е намирала стаята за учителя, две класни стаи и отделна стая за учебни пособия. Класното училище е било снабдено с всички съвременни учебни помагала, с нова учебна програма и нови педагогически похвати. Учебният процес се издига на високо ниво и подготвя учители, духовни, революционни и политически дейци, взели активно участие за възстановяването и издигането на Българската държава. Еленската Даскалоливница изпраща като учители свои възпитаници в 61 града и 31 села в страната и извън границите ѝ.

Основател на класното училище е Иван Николов Момчилов (1819-1869) – бележит български възрожденски учител, преводач, автор на редица учебници и учебни пособия. Автор на „Граматика на новобългарския език” (1868), в която залягат основите на Търновската книжовна школа.

Сградата е паметник на културата с национално значение. Реставрирана е през 1963 година като изцяло е запазен външният облик и са направени известни адаптации във вътрешната част с оглед уреждане на музейна експозиция на тема „Елена през епохата на Възраждането”. В нея в документи и снимки е представена историята на града от възникването му до Руско-турската война 1877-1878. Проследено е участието и приноса на селището в националното Възраждане на България.

В приземния етаж е уредена експозиция „параклис Архангел Михаил”, където са изложени пренесени икони, църковна утвар и стенописи от едноименната църква в село Шилковци.

Ако желаете да научите повече за Даскалоливницата прочетете част от историята на град Елена.